Растителният свят на дадена територия обхваща всички систематични групи растения, които се развиват на тази територия спонтанно и са обитатели както на водни, така и на сухоземни биотопи. Това разнообразие включва водорасли, мъхове, плаунови, хвощови, папратови, голосеменни и покритосеменни растения. И тъй като за всички изброени групи (с изключение на водораслите) е прието да се означават като "висши растения", именно те са най-важният показател за биологичното разнообразие на дадена регионална или локална флора. А сред висшите растения най-важна е ролята на покритосеменните, или цветните растения. Затова по-нататък ние най-често ще се позоваваме ту на групата "висши растения", ту само на цветните растения.

Българската флора е една от най-богатите европейски флори и по коефициент на биоразнообразие тя е в една група с испанската и югославянската, като същевременно "изпреварва" по цитирания показател най-големите европейски страни - Великобритания, Франция, Германия и Италия. За сравнение ще посочим още, че флората на целия Балкански полуостров включва около 7500 вида нисши растения, т.е. около 70 % от цялата европейска флора, която пък съдържа около 11 000 вида.

Сред висшите растения най-голям дял заемат цветните растения - около 3460 вида, а най-малък е броят на голосеменните - само 16 вида, като 13 от тях са иглолистни растения. Биологичното разнообразие в случая има и едно друго измерение. Висшата флора на България от кариологична (генетична) гледна точка е сложен комплекс, съставен от растения с различно плодно ниво (диплоиди, тетраплоиди, хексаплоиди, хаплоиди), които могат да се размножават чрез нормално оплождане и образуване на семена, но също и по пътя на апомиксиса.

В България има 3 вида растителност: дървесна, храстова и тревиста.
Дървесната растителност се състои предимно от широколистни листопадни видове. Срещат се гори от дъб, цер, бряст, клен, ясен, липа и др. Буковите гори са запазени в средновисоките планински части. По-високо те са смесени, а още по-нагоре се развиват иглолистни гори, съставени от смърч, ела и бал бор с подлес от боровинки. На по-малки площи, предимно в най-високата част на горския пояс, се срещат бялата и черната мура. Върбовите гори заемат заливните тераси в речните долини. В южните части на страната крайречната дървесна растителност се състои от чинар, елша и др. Типично горско съобщество са лонгозите, развити по долните течения на черноморските реки. Най-добре развит и запазен е лонгозният резерват "Камчия".

Храстовата растителност е вторична. Тя се е образувала в резултат на някогашното хищническо изсичане на горите. Преобладава глогът, шипката, трънката, драката и др. Люляковите и смрадликовите храсти са развити предимно върху варовикови тераси. Освен широколистни в страната се срещат и иглолистни храсти, които заемат най-високите части на планините и са представени от хвойна и клек.Тревната растителност има също вторичен произход. Развила се е на мястото на унищожени гори. Първичен произход имат степната растителност в най-североизточните части на страната и ливадната растителност в най-високия планински пояс. Естествените ливади и пасищата у нас имат площ около 12 млн. дка. Те са важна предпоставка за развитие та животновъдството. Най-разпространени са по билата на Стара планина, Родопите, Рила, Пирин и др.

Естествената растителност е основен фактор при формирането на природната среда и за подържане на нейното равновесие. Различните типове растителност имат голямо климатично, водорегулиращо и почвозащитно значение. Особено голямо е значението на горската растителност, която пречиства приземния въздух и го обогатява с кислород. В този смисъл горската растителност със своето естетично изражение създава големи възможности за рекреация. Едновременно с това тя се явява оптималната обстановка за обитаване на животните и осигуряване на тяхното изхранване.
Растителността е и важен природен ресурс. Тя е източник на дървесина, която се използва в промишлеността.
Флората на България е сравнително разнообразна и много богата. Тя включва около 3600 вида висши растения. Различават се пет зонални растителни комплекса.
Широколистни листопадни горски, смесени и храстови съобщества.